Юмрукът на патриарх Неофит /Първа част/
„ От 2010 година е президент на във . Съпредседател е на Световния план за правдивост във . Член е на Попечителския съвет на , член на борда на Международния център за приемливост, разговор и съдействие сред другите култури и религии „ Низами “, член е на фондация „ Клинтън глоубъл инишиатив ”.
А против него се възправя с благочестива покорност, само че и с невъздържан яд, един духовник - Неофит, който води война за божията религия с всекиго, който тръгне против нея. И е един от най- доближените църковни чиновници на патриарх Максим. Очевидно всичко, което той прави е и с патриаршеското утвърждение.
Боже, Боже, дали в действителност не заслужаваме ориста си, щом се предаваме без пердах в плен на забравата и фалшификациите даже за духовните първенци на нашия престрадал народ?!
Не знам какво предвиждаш ти, позадрямал драги мой читателю, само че аз съм уверен, че това, което безродниците не реализираха доскоро повече от четвърт век с разкола и с чудовищната си експанзия, единствено след броени дни, седмици и месеци още веднъж ще се стовари върху църквата ни, само че към този момент с добре изпитани нови методи; отвред ще се сипят цветя, благоухания и подправени „ благочестиви ” излияния. Накратко казано - с „ българска религиозна пролет ” ще се опитат да завладяват устоялото на какво ли не през вековете българско православие. Не вярвате ли?
Днешната обява е частичка от спомените в двутомника „ Църква ” на отец Ангел Столинчев от дребното южно градче Сандански, с вплетени в него стотици безспорни документи. Отново, както през март 2017 година, ще надникнем в тогавашните събития и борби. Видно е, че отец Ангел е един много осведомен божи човек. Случайно ли е, че най-хубавият му другар повече от половин столетие е не различен, а самият патриарх Максим, още от времето, когато той носи светското име Марин, родом от с. Орешака, Троянско.
С една дума, изворът на изнесеното през днешния ден е чист и идва от надълбоко.
„ Църква ”, мемоари, проучвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „ Синева ”, 2015 година
Паметна записка
Разколът в Българската православна черква
През 1971 година, след гибелта на Патриарх Кирил, се свика народно-църковен събор за избор на нов Патриарх. Кандидати бяха няколко души от Митрополитите – дедо Максим, дедо Пимен, дедо Паисий и други.
При осъществяване на избора беше определен дедо Максим, Митрополит в гр. Ловеч. След избора му за Патриарх той напусна Ловеч, реалокира се в София като Патриарх на Българската православна черква и според устава на църквата ни стана и Митрополит Софийски. За Ловчански Митрополит беше определен свещеник Григорий, наш педагог в Семинарията.
С Патриарх Максим сме състуденти в Богословския факултет София от 1938 – 1942 година Той приключи Софийската духовна семинария две години преди мен, 1936 година До 1938 година той работеше в администрацията на църквата.
През целия четиригодишен интервал на следването ни бяхме в една спалня с него и креватите ни един до различен. Свързани сме с него с близка другарска връзка и се тачим и почитаме.
Отделянето на дедо Пимен
Като се отдели дедо Пимен, и другите с него, направиха нов Синод с наместник-председател дедо Пимен. Веднага тоя нов Синод го записаха в Дирекцията на изповеданията и почнаха да действуват.[…]
Обявяване на нови епархии
Още когато Св. Синод беше обединен, се говореше за разкриване на нови епархии, с цел да може да се съживи църковният ни живот, след 45 години атеистическа агитация от комунистите.[…]
За да се угодят на Съюз на демократичните сили, разколниците сложиха въпроса за оповестяването на Васил Левски за светия, обратно на църковните догми.
Говорители на двата Синода
Епископ Неофит, който беше ректор на Богословския факултет, стана основен секретар на Св. Синод. След разцеплението си остана към Св. Синод с дедо Максим като секретар и представител на Св. Синод. За Викарен свещеник стана дедо Натанаил, който е родом от с. Копривлен, мой нашенец.
Те двамата, о. Неофит и о. Натанаил, твърдо държат и се борят за Св. Синод с дедо Максим.
Говорител и секретар на разколниците е о. Анатоли Балачев.
Непризнаването на отделилия се Синод
След разделянето, откъсването на отцепниците от Св. Синод и основаването на нов Синод с наместник-председател дедо Пимен, Синодът на дедо Максим ги низвергна от църквата и за това си решение уведоми Вселенския Патриарх и другите православни църкви.
Всички те засвидетелствуваха поддръжката на постоянния Синод с дедо Максим и осъдиха разколниците. Признаха тяхното низвержение за изцяло канонично и законно и отхвърлиха да имат контакти с тях.
По подобен метод те ги изолираха напълно и ги приканиха към разкайване и помиряване. Това очевидно пролича и от визитата на Вселенския Патриарх Вартоломей от 8 до 12 септември тази година.
Вразумление за главно смирение и помиряване още не е настъпило.
Директорът на изповеданията Методи Спасов
Най-голяма роля за разцеплението на църквата ни изигра Дирекция на изповеданията с шеф Методи Спасов.
Методи Спасов е неприкрит съперник на дедо Максим, обвинявайки го като сътрудник на комунизма в църквата. Спасов се разгласи и за декомунизиране на църквата и по тази причина разгласи избора на дедо Максим през 1971 година за противозаконен и като подобен дедо Максим е бил погрешно определен. Това е една илюзия на обществеността.
Изборът на дедо Максим си беше изцяло постоянен и легален. Мина безшумно и умерено. Всички тия от Владиците, които в този момент приказват срещу него, тогава гласоподаваха за него и никой не сподели, че този избор е противозаконен, а всички ядоха и пиха дружно до деня на разцеплението.
Дедо Максим е строго православно-религиозен човек с възприятие за отговорност пред Бога и народа ни. Той в никакъв случай не е бил атеист и болшевик, а мощно набожен. Това го засвидетелствува и някогашният тогавашен шеф на изповеданията Михаил Кючуков в една приветствена тирада в Бачковския манастир. Той тогава сподели: „ Дедо Максим е мощно набожен човек “.
Отцепилите се Митрополити доста повече бяха свързани с комунистите, в сравнение с дедо Максим, и бяха техни оръдия.[…]
Дедо Максим няколко пъти изиска среща с премиера, тогава Филип Димитров, само че той все отхвърляше и отбягваше срещата с него.
От всичко това е ясно, че задължението на Съюз на демократичните сили със своя ръководител Филип Димитров към сектите е разцеплението на църквата ни.
Разколниците се поддадоха може би и те на подкупи, с цел да слагат персонални упоритости в живота на църквата. Всичко това докара църквата ни до настоящето окаяно състояние. Но Бог осквернен не остава.
Програма на разколниците
Човек като се вгледа и попита в името на какво направиха това разединение дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник, не може да си даде отговор. Те не показаха никаква стратегия, в името на която вършат разцеплението. Само общи изречения – възобновяване на църковния ни живот. Как, по какъв метод, с какви средства, в името на какво, нищо не се споделя.
След като се отдели о. Христофор Събев, той напряко им сподели: „ Това са единствено персонални упоритости, за битка за власт, а не за някакво усъвършенстване в живота на църквата ни. ”[…]
Политиката на държавното управление
Тактика на изчакване и изтощение на двете страни в техните битки. Методи Спасов забрани и отхвърли Св. Синод на дедо Максим с публично писмо. Спасов си отиде. Дойде Христо Матанов на неговото място в Дирекцията и анулира заповедите на Методи Спасов. Признават, че само законен е Синодът на дедо Максим, само че не взимат ограничения, с цел да се оправят работите под претекст, че църквата е отделена от страната и не желаят да се бъркат във вътрешните й работи.
Сградата на Св. Синод
Отцепниците се настаниха в постройката на Св. Синод, окупираха я със мощ и не престават да стоят в нея, без да пускат другите синодални старци. Превзеха Синода със мощ, сподели Министър-председателят на България Любен Беров. Трябва в този момент отново със мощ да се отнеме от тях, само че подпомагане за това не се дава.
Директорът на изповеданията Христо Матанов напряко им декларира, че нямат качество на Синод, само че те не се покоряват.
За 28.X.1993 година Палатата е била готова да одобри съвещанието на Св. Синод да се организира в нея, с цел да се прегледат молбите за помиряване и опрощение на дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник.
Когато дедо Максим с целия състав на Синода му отидоха на 28.X., с цел да заседават в Синода, вратите бяха затворени и заключени и не ги позволиха. Тогава те се върнаха в Софийската Митрополия и там организираха съвещанието на Архиерейския събор и им дадоха период до края на месец октомври да се разкаят, другояче ще бъдат отлъчени от църквата.
Кой стои зад разцеплението.
За всички е ясно, че някакви тъмни сили стоят зад това разединение. Тия сили нямат интерес Синодът да бъде обединен. Когато почти се стигне до някакво мислене за помиряване, незабавно се дръпват конците ту на едната, ту на другата страна и помиряване не се получава. Изглежда, че тия сили са мощни и авторитетни. Те владеят и държавните кръгове, поддържащи едната или другата страна. Кои са тия сили, не е известно. Те имат огромен интерес от това състояние. Това не е добре нито за църквата ни, нито за народа ни, а камо ли въобще за страната.
При това състояние тия тъмни сили свободно развиват знамената си в страната ни и си вършат каквото си желаят, преследвайки задачите си. […]
Как стана разцеплението […]
18. V. 1992 година – „ Тайната вечеря “
Вечерта на 18.V.1992 година дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник с други техни съидейници се отделят от Св. Синод и сформират нов Св. Синод с наместник-председател на новия Синод дедо Пимен. Това е било в съгласие с Дирекция на изповеданията с нейния шеф Методи Спасов и със знанието на държавното управление водено от Съюз на демократичните сили на Филип Димитров. Веднага този Синод го записват в Дирекцията на изповеданията, а формалния Синод с Патриарх дедо Максим го афишират за нелегитимен. Новият Св. Синод на дедо Пимен почва да издава заповеди и разпореждания за назначение и уволняване на личен състав от Св. Синод. Получават се обърквания и разстройства.
Истинският Св. Синод на дедо Патриарх Максим се опълчва на това разделяне и се почна спорът. Така образуваният Св. Синод продължава съжителството със Св. Синод на дедо Максим в синодалната постройка до 31.V.1992 година […]
26. V. 1992 година – Ръкоположението
За най-голямо удивление научих, че дедо Пимен, който вечерта оставих в такова тежко мъчително положение, на 26.V. служил съслужение в църквата „ Св. Богородица “ в гр. Благоевград с Митрополит Панкратий и Митрополит Калиник и ръкоположил за свещеник Христофор Събев за Самоковска епархия. Сам дедо Пимен бе проявявал неодобрение по-рано от живота и активността на о. Христофор Събев, като го упрекваше, че е женен и разведен и че жена му е от Благоевград и я знаят коя е. От този брак той имал и дете, а в този момент изведнъж взима страната на о. Събев и го ръкополага за свещеник. При това състояние е близо до акъла каква е договорката. Христофор е политическа персона с въздействие. Може да се употребява.
Ръкоположението на о. Събев е станало при цялостна поверителност. Никой от хората на Св. Синод не е знаел. Около църквата е била сложена защита, която да не пуска никого вътре през време на службата и ръкоположението, с цел да не извика някой „ Недостоен “ за Христофор Събев.
Всичко се е пазело в загадка и на мене не посмя да каже, че ще има ръкоположение.
4. VI. 1992 година – Спасовден
На Възнесение Господне – Спасовден, Негово Светейшество Българският Патриарх служи в храм „ Св. Александър Невски “ в съслужение с Митрополит Симеон, завеждащ задграничната черква в Западна Европа, свещеник Неофит, свещеник Натанаил и други Синодални свещеници от София.
По време на службата идва и другият Синод с дедо Пимен и се натискат да служат те в църквата, макар че дедо Максим е почнал службата. Става блъскане и боричкане. Затваря се завесата на храма и дедо Максим служи единствено в олтара.
В храма има звук, надвиквания, Христофор Събев ръкомаха и желае да влезе в олтара, народът се опълчва и взима страната на дедо Максим. В храма е цялостен безпорядък, звук и безвластие. Органите на властта не могат да вкарат ред и успокоение измежду богомолците.
След тая неразбория и разстройване разколниците се прибират в Синодалната палата на почивка, а дедо Максим си довършва службата в храма. Срам и срам от постъпката на разколниците, които са желали да завладяват църквата „ Св. Александър Невски “ и тя да бъде в техни ръце, с цел да служат те в нея.
11 и 12. VII. 1992 година – Честния Кръст
На 11 юли 1992 година парченце от Божия кръст, вградена в огромния кръст, който носеха монасите от Гърция, от манастира „ Ксиропотам “ в Св. Гора, беше положен в църквата „ Св. Александър Невски “ в София за поклонение на вярващите, при всенощно бдение доста народ се извървял да се поклони и целуне светинята.
На 12.VII., неделя, в църквата се отслужи патриаршеска Св. Литургия с присъединяване на Митрополити, епископи и свещеници в чест на Св. Кръст.
След службата с Честния Кръст се прави лития към храма „ Св. Александър Невски “ с Патриарха, съслужащите и целия богомолен народ и се потегля към Синодалната палата, с цел да слагат Кръста в църквата на Св. Синод за благословение.
Всички идват до Синодалната палата, само че там не ги позволяват да влязат вътре. Народът напира, с цел да влезе, обаче от вътрешната страна Христофор Събев със своите хора пускат сълзотворен газ, гърми се с револвер, хвърлят бутилки по народа и не позволяват да се влезе в Палатата.
Властта единствено поддържа реда и защищава от по-големи безредици. На забележката от народа, за какво не се намесват, с цел да се отворят вратите на Св. Синод, един от тях дава отговор: „ Как да се намесим, като вътре са хората на Филип Димитров, на Съюз на демократичните сили на Раковска 134. Ние сме сред чука и наковалнята и не знаем какво да вършим “.
Разрешили са единствено да допрат Св. Кръст до входната врата на Синода за благословение и след туй всички са се отправили към храма „ Св. Александър Невски “.
И пред Кръста на Господа Нашего Исуса Христа не се побояха и го върнаха, не го позволиха до Синодалния параклис, който е вътре в постройката на Св. Синод.
1. X. 1993 година
„ Покров Св. Богородица “
Превземане на Софийската Митрополия
На първи октомври е празникът „ Покров Св. Богородица “. На тоя ден има събор в манастира „ Покров Св. Богородица “, девически манастир в гр. Самоков, и в с. Ресилово, Дупнишко. […]
През това време хората на дедо Пимен атакуват Софийската Митрополия и я завладяват. Като се научават какво става в Митрополията, студентите от Богословския факултет и учениците от Софийската семинария идват при Митрополията и я нападат, с цел да изгонят похитителите.
Нахълтват през прозорците и стълбищата в Митрополията и почват [бой] с похитителите от Синода на дедо Пимен. В скоро време се оправят с тях и ги изгонват от Митрополията. Освобождават я.
Властта не взима страна в тоя спор и не застана на страната на пименовите хора, които бяха изгонени, дори някои от тях задържани.
Целта е била ясна, както превзеха постройката на Св. Синод, по този начин да вземат и постройката на Св. Митрополия, с цел да ги притиснат и да няма къде да заседават. Напразни фантазии и стремежи, суетни, желания за власт и състезание.
Равносметка
Новият Синод на дедо Пимен, откакто видя, че Синодът с дедо Максим се опълчи и неговата страна взеха епископи, свещеници, миряни, управници и други, взеха решение по жесток метод да ги завладяват и изгонят.
Превзеха Синодалната палата, като съумяха да я задържат със съдействието на Дирекцията на изповеданията и безмълвното единодушие на държавното управление на Съюз на демократичните сили с Филип Димитров.
При завладяването на Синодалната палата те срещнаха внезапна реакция от обществеността, управници и от други организации. Властта на Филип Димитров беше порицана, че се меси във въпросите на църквата от президента на Републиката Жельо Желев, че такова вмешателство на властта е незаконен акт. И други държавници се изрекоха в същия дух.
Но тактиката на държавното управление – на заека бягай, на кучето хвани, продължаваше и ги подстрекаваше.
Замислиха да вземат Софийската Митрополия, Софийската семинария, Пловдивската семинария, Митрополиите на дедо Максим, църкви и институции, само че на всички места удариха на твърдо. Никъде не им се поддадоха и устояха правата си. Правителството на Филип Димитров и той самият се стъписаха от тоя отпор. В самото държавно управление почнаха раздори и то падна. Правителството си подаде оставката.
Дойде държавното управление от 1.I.1993 година на професор Беров. То бе по-меко в отношението към църквата и призна за единствен Синод Синода на дедо Максим, а не на дедо Пимен, само че не взеха ограничения за освобождението на Синодалната постройка, като споделиха: „ Църквата да си реши тоя въпрос сама. Да заведе дело пред съда за освобождението на Синодалната постройка “.
Синодът на дедо Пимен искаше да вземе всичко в своите ръце и да изпрати Митрополитите с дедо Максим на изгнание в манастирите. Даже бяха определили кой в кой манастир да бъде изпратен на изгнание и им бяха определили заместници до провеждането на Църковно-народен събор. Но не било. Не съумяха в замислите си и в желанията.
И по този начин, разцеплението на църквата ни продължава, до по кое време, никой не може да каже. Дано Бог се смили над църквата ни.
Пожизнени избори
В устава на Българската православна черква е казано, че Патриархът се избира пожизнено. Също и Митрополитите на епархиите се избират пожизнено. Избори за нов Патриарх и Митрополит се вършат след гибелта им. Ако са в тежко здравословно положение им се изпращат помощници – Викарни Митрополити.
Нямат право да си подават оставката, тъй като са дали обет, че ще служат до края на живота си.
Ако се откаже, той бяга от отговорностите си пред Бога.
При това състояние в църквата ни е доста комплициран въпросът.
Само помиряване сред двата Синода може да уреди църковните ни проблеми. Но те станаха доста огромни и комплицирани. Допирни точки мъчително могат да се намерят.
Над всичко би трябвало да пребъдва любовта, само че тя сега липсва. […]
И по този начин, разколът продължава. Бог да оказва помощ.
14. X. 1993 година, Св. Петка, гр. Сандански
Паметна записка
[ Татарчев ще арестува патриарх Максим ]
Когато през 1992 година стана разколът в църквата и дедо Пимен, Калиник и Панкратий се отделиха от Св. Синод, те съумяха да завземат доста от църковните парцели и синодалната свещоливница. И от този момент църквата ни страда за свещи. Снабдява се от частни лица, които ги вършат.
Въпреки всички старания да се получи помиряване в църквата, това до момента не стана.
Св. Синод на 18.III.1996 година съумя да си вземе ливницата, като изгони личния състав на дедо Пимен. Веднага се намесиха фактори, които се опълчиха воглаве с основния прокурор на републиката Иван Татарчев.
Св. Синод дружно с патриарха влязоха в постройката и не напускаха. Пратиха полиция и военни да изгонят дедо Максим и Синода, само че те не отстъпваха и стояха в свещоливницата. Никой от изпратените служители на реда и военни не се реши да посегне на патриарха и да го извадят от ливницата.
Прокурорът Татарчев беснееше, че не му извършват заповедта. И най-после се изтърва, като сподели, че ще арестува патриарх Максим. Изпращаше негови военни прокурори, само че никой не се реши да посегне на патриарха. Това беше през Страстната седмица против Великден.
Патриарх Максим съобщи изрично: „ Ние си имаме нотариален акт за ливницата и не ме е боязън от Татарчев – основния прокурор ”.
Татарчев сподели огромна дума, че ще арестува патриарха. Дали е помислил, когато е споделил тая дума, или е бил във вбесено състояние, си е негова работа, само че по този начин елементарно не се арестува патриарх.
Народът споделя: „ Голям залък хапни, само че огромна дума не казвай “. Татарчев се изтърва.
В момента ливницата е в проверка и какво ще стане с нея, още нищо не се знае.
Пресата отрази завладяването на ливницата и с тънка подигравка осмя Татарчев за изказването му, че ще арестува патриарх Максим.
26. IV. 1996 година, гр. Сандански
На посещаване при президента Петър Стоянов
Нашите публични управляващи, дружно с президента ни, посрещнаха хладно това посещаване на Александрийския Петър VІІ, патриарх на Александрия в Египет. Нямаше представител от властта при посрещането му.
На летището го посрещна дедо Максим и съставът на Св. Синод, египетската посланичка у нас. Тя е декларирала, че той е вторият човек в Египет, след президента на Египет и на него се отдават почести като на държавен глава.
На всички египетски посолства е подредено от египетската власт на пълномощниците им министри да го посрещат като формален представител на египетската страна.
Нашият президент Петър Стоянов и тука си прояви своята несъобразителност, съобщи, че ще одобри Александрийския патриарх Петър VІІ, в случай че той го посети самичък, без патриарх Максим.
Патриарх Петър VІІ съобщи, че той, където и да отиде, не може да иде без патриарх Максим.
Тогава Петър Стоянов трансформира решението си и съобщи, че ще посрещне и двамата на 3. VІІ следобяд.
Прие двамата патриарси в президентството, без да целуне ръката нито на единия.
И тук си сподели своята типигьощина и своята несъобразителност.
Всичко това му се написа на гърба в целия арабски свят и на изток.
Посланичката на Египет е декларирала, че това се отразява доста зле на България в Близкия изток и целия арабски свят.
Българио, Българио, имаш доста добър и талантлив народ, само че доста неприятни водачи. Нямаме си положителни дипломати. Нямаме си една обща национална политика, с цел да се бранят ползите на страната ни.
4. VІІ. 1998 год., гр. Сандански
Паметна записка
Среща на Петър Стоянов – президента, с дедо Максим и дедо Пимен
На 24 февруари 1998 год. президентът ни Петър Стоянов има среща в президентството с патриарх Максим, а на 3 март 1998 год., Сиропустна неделя, среща с дедо Пимен.
Дедо Максим със състава на Св. Синод отиде при президента.
Петър Стоянов ги посрещна в президентството и се обърна към дедо Максим не с Ваше светейшество, а с Ваше високопреосвещенство. С тази си постъпка президентът пред всички и пред целия народ принизи дедо Максим.
Дедо Максим претърпя обидата, не се издаде и диалогът продължи, само че без резултат от срещата. Но дедо Максим твърдо съобщи на президента, че в името на народа ни и църквата ни няма да си подаде оставката.
Покана за тържеството по случай Трети март на Шипка
При тая среща на дедо Максим и Синода с президента дедо Максим предложения президента да участвува в тържествата по случай 3 март – освобождението на България, да присъствува на тържествата на Шипка. Петър Стоянов, без да му мисли доста, отхвърли да отиде на Шипка, а си остана в София.
Отиване на Шипка
Дядо Максим с целия състав на Синода отиде да извърши панахида на Шипка за падналите съветски войски и български опълченци за освобождението на България. На Шипка присъстваше доста народ на панахидата, пристигнал за поклонение.
Официални посетители бяха ръководителят на съветските обединени страни Егор Строев, съветският митрополит Питирим, представител на съветския патриарх, представител на румънския патриарх, на финландската държавна черква и други.
Представител на държавното управление ни нямаше. Петър Стоянов не разреши да има такива представители, макар че съветският Егор Строев с цялата делегация, която го придружаваше, отиде на панахидата на Шипка, отслужена от дедо Максим с всичките синодални старци.
С тази си постъпка Петър Стоянов напълно се изложи пред народа ни и пред вънкашния свят…
Фактически единствено църквата ни направи тържеството на Шипка по случай освобождението на България от Русия.
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев13.03.2024Христо Георгиев59473Цола Драгойчева - Македония сред Тито и Димитров след 1944-та(Втора част)
Много са още неизречените и непубликувани документи от първите три и половина месеца след 9 септември 1944 година Но съвсем всички мълчат, да речем, за несполучливия опит на жандармерията и ловните роти за контрапреврат на 10 септември;за сраженията, които не престават до 19 септември, и...
09.03.2024Христо Георгиев97521Непознатата Цола Драгойчева. Битката за Македония сред Българска комунистическа партия и ЮКП преди 1944-та - Част първа
Колко от по-младите българи са чували или са прочели името Цола Драгойчева (1898 – 1993)? Малцина са вероятно и то на първо място от родния й град Бяла Слатина, който през 2016 година назова на нея централния си площад.
29.02.2024Христо Георгиев25440Как 3-ти март избавя борците ни за независимост от турските зандани
„ Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия…
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17456Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед15592Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3982025 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед38054Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед118856Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165317Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129261Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118856Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед117591Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед96816Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
А против него се възправя с благочестива покорност, само че и с невъздържан яд, един духовник - Неофит, който води война за божията религия с всекиго, който тръгне против нея. И е един от най- доближените църковни чиновници на патриарх Максим. Очевидно всичко, което той прави е и с патриаршеското утвърждение.
Боже, Боже, дали в действителност не заслужаваме ориста си, щом се предаваме без пердах в плен на забравата и фалшификациите даже за духовните първенци на нашия престрадал народ?!
Не знам какво предвиждаш ти, позадрямал драги мой читателю, само че аз съм уверен, че това, което безродниците не реализираха доскоро повече от четвърт век с разкола и с чудовищната си експанзия, единствено след броени дни, седмици и месеци още веднъж ще се стовари върху църквата ни, само че към този момент с добре изпитани нови методи; отвред ще се сипят цветя, благоухания и подправени „ благочестиви ” излияния. Накратко казано - с „ българска религиозна пролет ” ще се опитат да завладяват устоялото на какво ли не през вековете българско православие. Не вярвате ли?
Днешната обява е частичка от спомените в двутомника „ Църква ” на отец Ангел Столинчев от дребното южно градче Сандански, с вплетени в него стотици безспорни документи. Отново, както през март 2017 година, ще надникнем в тогавашните събития и борби. Видно е, че отец Ангел е един много осведомен божи човек. Случайно ли е, че най-хубавият му другар повече от половин столетие е не различен, а самият патриарх Максим, още от времето, когато той носи светското име Марин, родом от с. Орешака, Троянско.
С една дума, изворът на изнесеното през днешния ден е чист и идва от надълбоко.
„ Църква ”, мемоари, проучвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „ Синева ”, 2015 година
Паметна записка
Разколът в Българската православна черква
През 1971 година, след гибелта на Патриарх Кирил, се свика народно-църковен събор за избор на нов Патриарх. Кандидати бяха няколко души от Митрополитите – дедо Максим, дедо Пимен, дедо Паисий и други.
При осъществяване на избора беше определен дедо Максим, Митрополит в гр. Ловеч. След избора му за Патриарх той напусна Ловеч, реалокира се в София като Патриарх на Българската православна черква и според устава на църквата ни стана и Митрополит Софийски. За Ловчански Митрополит беше определен свещеник Григорий, наш педагог в Семинарията.
С Патриарх Максим сме състуденти в Богословския факултет София от 1938 – 1942 година Той приключи Софийската духовна семинария две години преди мен, 1936 година До 1938 година той работеше в администрацията на църквата.
През целия четиригодишен интервал на следването ни бяхме в една спалня с него и креватите ни един до различен. Свързани сме с него с близка другарска връзка и се тачим и почитаме.
Отделянето на дедо Пимен
Като се отдели дедо Пимен, и другите с него, направиха нов Синод с наместник-председател дедо Пимен. Веднага тоя нов Синод го записаха в Дирекцията на изповеданията и почнаха да действуват.[…]
Обявяване на нови епархии
Още когато Св. Синод беше обединен, се говореше за разкриване на нови епархии, с цел да може да се съживи църковният ни живот, след 45 години атеистическа агитация от комунистите.[…]
За да се угодят на Съюз на демократичните сили, разколниците сложиха въпроса за оповестяването на Васил Левски за светия, обратно на църковните догми.
Говорители на двата Синода
Епископ Неофит, който беше ректор на Богословския факултет, стана основен секретар на Св. Синод. След разцеплението си остана към Св. Синод с дедо Максим като секретар и представител на Св. Синод. За Викарен свещеник стана дедо Натанаил, който е родом от с. Копривлен, мой нашенец.
Те двамата, о. Неофит и о. Натанаил, твърдо държат и се борят за Св. Синод с дедо Максим.
Говорител и секретар на разколниците е о. Анатоли Балачев.
Непризнаването на отделилия се Синод
След разделянето, откъсването на отцепниците от Св. Синод и основаването на нов Синод с наместник-председател дедо Пимен, Синодът на дедо Максим ги низвергна от църквата и за това си решение уведоми Вселенския Патриарх и другите православни църкви.
Всички те засвидетелствуваха поддръжката на постоянния Синод с дедо Максим и осъдиха разколниците. Признаха тяхното низвержение за изцяло канонично и законно и отхвърлиха да имат контакти с тях.
По подобен метод те ги изолираха напълно и ги приканиха към разкайване и помиряване. Това очевидно пролича и от визитата на Вселенския Патриарх Вартоломей от 8 до 12 септември тази година.
Вразумление за главно смирение и помиряване още не е настъпило.
Директорът на изповеданията Методи Спасов
Най-голяма роля за разцеплението на църквата ни изигра Дирекция на изповеданията с шеф Методи Спасов.
Методи Спасов е неприкрит съперник на дедо Максим, обвинявайки го като сътрудник на комунизма в църквата. Спасов се разгласи и за декомунизиране на църквата и по тази причина разгласи избора на дедо Максим през 1971 година за противозаконен и като подобен дедо Максим е бил погрешно определен. Това е една илюзия на обществеността.
Изборът на дедо Максим си беше изцяло постоянен и легален. Мина безшумно и умерено. Всички тия от Владиците, които в този момент приказват срещу него, тогава гласоподаваха за него и никой не сподели, че този избор е противозаконен, а всички ядоха и пиха дружно до деня на разцеплението.
Дедо Максим е строго православно-религиозен човек с възприятие за отговорност пред Бога и народа ни. Той в никакъв случай не е бил атеист и болшевик, а мощно набожен. Това го засвидетелствува и някогашният тогавашен шеф на изповеданията Михаил Кючуков в една приветствена тирада в Бачковския манастир. Той тогава сподели: „ Дедо Максим е мощно набожен човек “.
Отцепилите се Митрополити доста повече бяха свързани с комунистите, в сравнение с дедо Максим, и бяха техни оръдия.[…]
Дедо Максим няколко пъти изиска среща с премиера, тогава Филип Димитров, само че той все отхвърляше и отбягваше срещата с него.
От всичко това е ясно, че задължението на Съюз на демократичните сили със своя ръководител Филип Димитров към сектите е разцеплението на църквата ни.
Разколниците се поддадоха може би и те на подкупи, с цел да слагат персонални упоритости в живота на църквата. Всичко това докара църквата ни до настоящето окаяно състояние. Но Бог осквернен не остава.
Програма на разколниците
Човек като се вгледа и попита в името на какво направиха това разединение дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник, не може да си даде отговор. Те не показаха никаква стратегия, в името на която вършат разцеплението. Само общи изречения – възобновяване на църковния ни живот. Как, по какъв метод, с какви средства, в името на какво, нищо не се споделя.
След като се отдели о. Христофор Събев, той напряко им сподели: „ Това са единствено персонални упоритости, за битка за власт, а не за някакво усъвършенстване в живота на църквата ни. ”[…]
Политиката на държавното управление
Тактика на изчакване и изтощение на двете страни в техните битки. Методи Спасов забрани и отхвърли Св. Синод на дедо Максим с публично писмо. Спасов си отиде. Дойде Христо Матанов на неговото място в Дирекцията и анулира заповедите на Методи Спасов. Признават, че само законен е Синодът на дедо Максим, само че не взимат ограничения, с цел да се оправят работите под претекст, че църквата е отделена от страната и не желаят да се бъркат във вътрешните й работи.
Сградата на Св. Синод
Отцепниците се настаниха в постройката на Св. Синод, окупираха я със мощ и не престават да стоят в нея, без да пускат другите синодални старци. Превзеха Синода със мощ, сподели Министър-председателят на България Любен Беров. Трябва в този момент отново със мощ да се отнеме от тях, само че подпомагане за това не се дава.
Директорът на изповеданията Христо Матанов напряко им декларира, че нямат качество на Синод, само че те не се покоряват.
За 28.X.1993 година Палатата е била готова да одобри съвещанието на Св. Синод да се организира в нея, с цел да се прегледат молбите за помиряване и опрощение на дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник.
Когато дедо Максим с целия състав на Синода му отидоха на 28.X., с цел да заседават в Синода, вратите бяха затворени и заключени и не ги позволиха. Тогава те се върнаха в Софийската Митрополия и там организираха съвещанието на Архиерейския събор и им дадоха период до края на месец октомври да се разкаят, другояче ще бъдат отлъчени от църквата.
Кой стои зад разцеплението.
За всички е ясно, че някакви тъмни сили стоят зад това разединение. Тия сили нямат интерес Синодът да бъде обединен. Когато почти се стигне до някакво мислене за помиряване, незабавно се дръпват конците ту на едната, ту на другата страна и помиряване не се получава. Изглежда, че тия сили са мощни и авторитетни. Те владеят и държавните кръгове, поддържащи едната или другата страна. Кои са тия сили, не е известно. Те имат огромен интерес от това състояние. Това не е добре нито за църквата ни, нито за народа ни, а камо ли въобще за страната.
При това състояние тия тъмни сили свободно развиват знамената си в страната ни и си вършат каквото си желаят, преследвайки задачите си. […]
Как стана разцеплението […]
18. V. 1992 година – „ Тайната вечеря “
Вечерта на 18.V.1992 година дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник с други техни съидейници се отделят от Св. Синод и сформират нов Св. Синод с наместник-председател на новия Синод дедо Пимен. Това е било в съгласие с Дирекция на изповеданията с нейния шеф Методи Спасов и със знанието на държавното управление водено от Съюз на демократичните сили на Филип Димитров. Веднага този Синод го записват в Дирекцията на изповеданията, а формалния Синод с Патриарх дедо Максим го афишират за нелегитимен. Новият Св. Синод на дедо Пимен почва да издава заповеди и разпореждания за назначение и уволняване на личен състав от Св. Синод. Получават се обърквания и разстройства.
Истинският Св. Синод на дедо Патриарх Максим се опълчва на това разделяне и се почна спорът. Така образуваният Св. Синод продължава съжителството със Св. Синод на дедо Максим в синодалната постройка до 31.V.1992 година […]
26. V. 1992 година – Ръкоположението
За най-голямо удивление научих, че дедо Пимен, който вечерта оставих в такова тежко мъчително положение, на 26.V. служил съслужение в църквата „ Св. Богородица “ в гр. Благоевград с Митрополит Панкратий и Митрополит Калиник и ръкоположил за свещеник Христофор Събев за Самоковска епархия. Сам дедо Пимен бе проявявал неодобрение по-рано от живота и активността на о. Христофор Събев, като го упрекваше, че е женен и разведен и че жена му е от Благоевград и я знаят коя е. От този брак той имал и дете, а в този момент изведнъж взима страната на о. Събев и го ръкополага за свещеник. При това състояние е близо до акъла каква е договорката. Христофор е политическа персона с въздействие. Може да се употребява.
Ръкоположението на о. Събев е станало при цялостна поверителност. Никой от хората на Св. Синод не е знаел. Около църквата е била сложена защита, която да не пуска никого вътре през време на службата и ръкоположението, с цел да не извика някой „ Недостоен “ за Христофор Събев.
Всичко се е пазело в загадка и на мене не посмя да каже, че ще има ръкоположение.
4. VI. 1992 година – Спасовден
На Възнесение Господне – Спасовден, Негово Светейшество Българският Патриарх служи в храм „ Св. Александър Невски “ в съслужение с Митрополит Симеон, завеждащ задграничната черква в Западна Европа, свещеник Неофит, свещеник Натанаил и други Синодални свещеници от София.
По време на службата идва и другият Синод с дедо Пимен и се натискат да служат те в църквата, макар че дедо Максим е почнал службата. Става блъскане и боричкане. Затваря се завесата на храма и дедо Максим служи единствено в олтара.
В храма има звук, надвиквания, Христофор Събев ръкомаха и желае да влезе в олтара, народът се опълчва и взима страната на дедо Максим. В храма е цялостен безпорядък, звук и безвластие. Органите на властта не могат да вкарат ред и успокоение измежду богомолците.
След тая неразбория и разстройване разколниците се прибират в Синодалната палата на почивка, а дедо Максим си довършва службата в храма. Срам и срам от постъпката на разколниците, които са желали да завладяват църквата „ Св. Александър Невски “ и тя да бъде в техни ръце, с цел да служат те в нея.
11 и 12. VII. 1992 година – Честния Кръст
На 11 юли 1992 година парченце от Божия кръст, вградена в огромния кръст, който носеха монасите от Гърция, от манастира „ Ксиропотам “ в Св. Гора, беше положен в църквата „ Св. Александър Невски “ в София за поклонение на вярващите, при всенощно бдение доста народ се извървял да се поклони и целуне светинята.
На 12.VII., неделя, в църквата се отслужи патриаршеска Св. Литургия с присъединяване на Митрополити, епископи и свещеници в чест на Св. Кръст.
След службата с Честния Кръст се прави лития към храма „ Св. Александър Невски “ с Патриарха, съслужащите и целия богомолен народ и се потегля към Синодалната палата, с цел да слагат Кръста в църквата на Св. Синод за благословение.
Всички идват до Синодалната палата, само че там не ги позволяват да влязат вътре. Народът напира, с цел да влезе, обаче от вътрешната страна Христофор Събев със своите хора пускат сълзотворен газ, гърми се с револвер, хвърлят бутилки по народа и не позволяват да се влезе в Палатата.
Властта единствено поддържа реда и защищава от по-големи безредици. На забележката от народа, за какво не се намесват, с цел да се отворят вратите на Св. Синод, един от тях дава отговор: „ Как да се намесим, като вътре са хората на Филип Димитров, на Съюз на демократичните сили на Раковска 134. Ние сме сред чука и наковалнята и не знаем какво да вършим “.
Разрешили са единствено да допрат Св. Кръст до входната врата на Синода за благословение и след туй всички са се отправили към храма „ Св. Александър Невски “.
И пред Кръста на Господа Нашего Исуса Христа не се побояха и го върнаха, не го позволиха до Синодалния параклис, който е вътре в постройката на Св. Синод.
1. X. 1993 година
„ Покров Св. Богородица “
Превземане на Софийската Митрополия
На първи октомври е празникът „ Покров Св. Богородица “. На тоя ден има събор в манастира „ Покров Св. Богородица “, девически манастир в гр. Самоков, и в с. Ресилово, Дупнишко. […]
През това време хората на дедо Пимен атакуват Софийската Митрополия и я завладяват. Като се научават какво става в Митрополията, студентите от Богословския факултет и учениците от Софийската семинария идват при Митрополията и я нападат, с цел да изгонят похитителите.
Нахълтват през прозорците и стълбищата в Митрополията и почват [бой] с похитителите от Синода на дедо Пимен. В скоро време се оправят с тях и ги изгонват от Митрополията. Освобождават я.
Властта не взима страна в тоя спор и не застана на страната на пименовите хора, които бяха изгонени, дори някои от тях задържани.
Целта е била ясна, както превзеха постройката на Св. Синод, по този начин да вземат и постройката на Св. Митрополия, с цел да ги притиснат и да няма къде да заседават. Напразни фантазии и стремежи, суетни, желания за власт и състезание.
Равносметка
Новият Синод на дедо Пимен, откакто видя, че Синодът с дедо Максим се опълчи и неговата страна взеха епископи, свещеници, миряни, управници и други, взеха решение по жесток метод да ги завладяват и изгонят.
Превзеха Синодалната палата, като съумяха да я задържат със съдействието на Дирекцията на изповеданията и безмълвното единодушие на държавното управление на Съюз на демократичните сили с Филип Димитров.
При завладяването на Синодалната палата те срещнаха внезапна реакция от обществеността, управници и от други организации. Властта на Филип Димитров беше порицана, че се меси във въпросите на църквата от президента на Републиката Жельо Желев, че такова вмешателство на властта е незаконен акт. И други държавници се изрекоха в същия дух.
Но тактиката на държавното управление – на заека бягай, на кучето хвани, продължаваше и ги подстрекаваше.
Замислиха да вземат Софийската Митрополия, Софийската семинария, Пловдивската семинария, Митрополиите на дедо Максим, църкви и институции, само че на всички места удариха на твърдо. Никъде не им се поддадоха и устояха правата си. Правителството на Филип Димитров и той самият се стъписаха от тоя отпор. В самото държавно управление почнаха раздори и то падна. Правителството си подаде оставката.
Дойде държавното управление от 1.I.1993 година на професор Беров. То бе по-меко в отношението към църквата и призна за единствен Синод Синода на дедо Максим, а не на дедо Пимен, само че не взеха ограничения за освобождението на Синодалната постройка, като споделиха: „ Църквата да си реши тоя въпрос сама. Да заведе дело пред съда за освобождението на Синодалната постройка “.
Синодът на дедо Пимен искаше да вземе всичко в своите ръце и да изпрати Митрополитите с дедо Максим на изгнание в манастирите. Даже бяха определили кой в кой манастир да бъде изпратен на изгнание и им бяха определили заместници до провеждането на Църковно-народен събор. Но не било. Не съумяха в замислите си и в желанията.
И по този начин, разцеплението на църквата ни продължава, до по кое време, никой не може да каже. Дано Бог се смили над църквата ни.
Пожизнени избори
В устава на Българската православна черква е казано, че Патриархът се избира пожизнено. Също и Митрополитите на епархиите се избират пожизнено. Избори за нов Патриарх и Митрополит се вършат след гибелта им. Ако са в тежко здравословно положение им се изпращат помощници – Викарни Митрополити.
Нямат право да си подават оставката, тъй като са дали обет, че ще служат до края на живота си.
Ако се откаже, той бяга от отговорностите си пред Бога.
При това състояние в църквата ни е доста комплициран въпросът.
Само помиряване сред двата Синода може да уреди църковните ни проблеми. Но те станаха доста огромни и комплицирани. Допирни точки мъчително могат да се намерят.
Над всичко би трябвало да пребъдва любовта, само че тя сега липсва. […]
И по този начин, разколът продължава. Бог да оказва помощ.
14. X. 1993 година, Св. Петка, гр. Сандански
Паметна записка
[ Татарчев ще арестува патриарх Максим ]
Когато през 1992 година стана разколът в църквата и дедо Пимен, Калиник и Панкратий се отделиха от Св. Синод, те съумяха да завземат доста от църковните парцели и синодалната свещоливница. И от този момент църквата ни страда за свещи. Снабдява се от частни лица, които ги вършат.
Въпреки всички старания да се получи помиряване в църквата, това до момента не стана.
Св. Синод на 18.III.1996 година съумя да си вземе ливницата, като изгони личния състав на дедо Пимен. Веднага се намесиха фактори, които се опълчиха воглаве с основния прокурор на републиката Иван Татарчев.
Св. Синод дружно с патриарха влязоха в постройката и не напускаха. Пратиха полиция и военни да изгонят дедо Максим и Синода, само че те не отстъпваха и стояха в свещоливницата. Никой от изпратените служители на реда и военни не се реши да посегне на патриарха и да го извадят от ливницата.
Прокурорът Татарчев беснееше, че не му извършват заповедта. И най-после се изтърва, като сподели, че ще арестува патриарх Максим. Изпращаше негови военни прокурори, само че никой не се реши да посегне на патриарха. Това беше през Страстната седмица против Великден.
Патриарх Максим съобщи изрично: „ Ние си имаме нотариален акт за ливницата и не ме е боязън от Татарчев – основния прокурор ”.
Татарчев сподели огромна дума, че ще арестува патриарха. Дали е помислил, когато е споделил тая дума, или е бил във вбесено състояние, си е негова работа, само че по този начин елементарно не се арестува патриарх.
Народът споделя: „ Голям залък хапни, само че огромна дума не казвай “. Татарчев се изтърва.
В момента ливницата е в проверка и какво ще стане с нея, още нищо не се знае.
Пресата отрази завладяването на ливницата и с тънка подигравка осмя Татарчев за изказването му, че ще арестува патриарх Максим.
26. IV. 1996 година, гр. Сандански
На посещаване при президента Петър Стоянов
Нашите публични управляващи, дружно с президента ни, посрещнаха хладно това посещаване на Александрийския Петър VІІ, патриарх на Александрия в Египет. Нямаше представител от властта при посрещането му.
На летището го посрещна дедо Максим и съставът на Св. Синод, египетската посланичка у нас. Тя е декларирала, че той е вторият човек в Египет, след президента на Египет и на него се отдават почести като на държавен глава.
На всички египетски посолства е подредено от египетската власт на пълномощниците им министри да го посрещат като формален представител на египетската страна.
Нашият президент Петър Стоянов и тука си прояви своята несъобразителност, съобщи, че ще одобри Александрийския патриарх Петър VІІ, в случай че той го посети самичък, без патриарх Максим.
Патриарх Петър VІІ съобщи, че той, където и да отиде, не може да иде без патриарх Максим.
Тогава Петър Стоянов трансформира решението си и съобщи, че ще посрещне и двамата на 3. VІІ следобяд.
Прие двамата патриарси в президентството, без да целуне ръката нито на единия.
И тук си сподели своята типигьощина и своята несъобразителност.
Всичко това му се написа на гърба в целия арабски свят и на изток.
Посланичката на Египет е декларирала, че това се отразява доста зле на България в Близкия изток и целия арабски свят.
Българио, Българио, имаш доста добър и талантлив народ, само че доста неприятни водачи. Нямаме си положителни дипломати. Нямаме си една обща национална политика, с цел да се бранят ползите на страната ни.
4. VІІ. 1998 год., гр. Сандански
Паметна записка
Среща на Петър Стоянов – президента, с дедо Максим и дедо Пимен
На 24 февруари 1998 год. президентът ни Петър Стоянов има среща в президентството с патриарх Максим, а на 3 март 1998 год., Сиропустна неделя, среща с дедо Пимен.
Дедо Максим със състава на Св. Синод отиде при президента.
Петър Стоянов ги посрещна в президентството и се обърна към дедо Максим не с Ваше светейшество, а с Ваше високопреосвещенство. С тази си постъпка президентът пред всички и пред целия народ принизи дедо Максим.
Дедо Максим претърпя обидата, не се издаде и диалогът продължи, само че без резултат от срещата. Но дедо Максим твърдо съобщи на президента, че в името на народа ни и църквата ни няма да си подаде оставката.
Покана за тържеството по случай Трети март на Шипка
При тая среща на дедо Максим и Синода с президента дедо Максим предложения президента да участвува в тържествата по случай 3 март – освобождението на България, да присъствува на тържествата на Шипка. Петър Стоянов, без да му мисли доста, отхвърли да отиде на Шипка, а си остана в София.
Отиване на Шипка
Дядо Максим с целия състав на Синода отиде да извърши панахида на Шипка за падналите съветски войски и български опълченци за освобождението на България. На Шипка присъстваше доста народ на панахидата, пристигнал за поклонение.
Официални посетители бяха ръководителят на съветските обединени страни Егор Строев, съветският митрополит Питирим, представител на съветския патриарх, представител на румънския патриарх, на финландската държавна черква и други.
Представител на държавното управление ни нямаше. Петър Стоянов не разреши да има такива представители, макар че съветският Егор Строев с цялата делегация, която го придружаваше, отиде на панахидата на Шипка, отслужена от дедо Максим с всичките синодални старци.
С тази си постъпка Петър Стоянов напълно се изложи пред народа ни и пред вънкашния свят…
Фактически единствено църквата ни направи тържеството на Шипка по случай освобождението на България от Русия.
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев13.03.2024Христо Георгиев59473Цола Драгойчева - Македония сред Тито и Димитров след 1944-та(Втора част)
Много са още неизречените и непубликувани документи от първите три и половина месеца след 9 септември 1944 година Но съвсем всички мълчат, да речем, за несполучливия опит на жандармерията и ловните роти за контрапреврат на 10 септември;за сраженията, които не престават до 19 септември, и...
09.03.2024Христо Георгиев97521Непознатата Цола Драгойчева. Битката за Македония сред Българска комунистическа партия и ЮКП преди 1944-та - Част първа
Колко от по-младите българи са чували или са прочели името Цола Драгойчева (1898 – 1993)? Малцина са вероятно и то на първо място от родния й град Бяла Слатина, който през 2016 година назова на нея централния си площад.
29.02.2024Христо Георгиев25440Как 3-ти март избавя борците ни за независимост от турските зандани
„ Българе, сливайте се под святият пряпорец на нашата настойничка майка Росия…
Негово превъсходителство военачалник Игнатиев знае за цариградските пандизчии в какво състояние бяха във време на Цариградската конференция; едно [подсещане] единствено и във време на сключването на мирът ще...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17456Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед15592Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3982025 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед38054Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед118856Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165317Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129261Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118856Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед117591Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед96816Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ